Пиянска вечер

Заглавие: “Пиянска вечер”
Главни герои: Майкъл Скофийлд, Сара Танкреди, Линкълн Бъроуз
Жанр: Забавна измислица
Забележка: В първи сезон Линк си имаше прякор и той беше “мивката”? “Linc The Sink”. Разбира се прякора на Майкъл беше “красавеца” или “The Pretty”. Има още няколко проблясъка от първи сезон.
Сюжет: Да, правилно! Най-накрая реших да ‘ги напия’ и се получи едно смешно недоразумение, но като цяло е… забавно. Особено Майкъл и Линкълн. Щастлива история, незнам какво повече да кажа за сюжета, освен, че се спуквах от смях, докато го писах, затова може и да не е толкова литературно и т.н.

₪ ₪ ₪ ₪ ₪ ₪ ₪ ₪ ₪ ₪
През времето докато бяха заедно, Сара рядко беше виждала Майкъл да се олюлява след две питиета на екс, или да забелязва червенина по бузите му, след като е гаврътнал едно питие в повече. Той беше от типа мъже, който цяла вечер би разнасял питието си, би държал здраво чашата и отпивал от време на време по някоя глътка по най-изтънчения и сдържан начин, че дори и леко подпийнал, той запазваше това поведение до края на вечерта. Сара често се замисляше как ли би изглеждал Майкъл след малко повече питиета - може би замислен или меланхоличен, агресивен или малко депресиран?

На 21-я рожден ден на Ел Джей тя най-накрая откри отговора.

---

"Такава си красавица", изфъфли Майкъл, удължавайки всяка сричка и леко побутна върха на носа й с пръста си.

Сара поклати глава и видимо се изчерви от ласкателните му думи - тя никога не си беше представяла Майкъл като щастливо пиян. След като видя, че той залитна надясно малко повече отколкото трябваше, тя го прегърна по-здраво през кръста, за да го приведе отново в изправено положение. "Мислех, че твоят прякор беше 'красавеца'?", издразни го тя като го придържаше още по-здраво.

Той премигна неадекватно на нейния въпрос. "Не, права си", призна той сериозно, като направи лека пауза, за да преглътне и Сара предположи, че си е повърнал в устата. "Аз съм красавеца."

Преди тя да успее да направи саркастична забележка на Майкъл за липсата му на скромност, Линкълн Бъроуз се провлачи с бутилка бира в ръка и смахната усмивка на лицето си; и въпреки че мускулестият мъж се препъна и залитна няколко пъти, докато вървеше към тях, той не разля и една капка от течността в бутилката.

"Майки! Сара!", изрева Линк шом успя да фокусира двойката и разпери ръце към тях.

"Линкълн!", извика му Майкъл, измъквайки се от прегръдката на Сара, за да се присламчи към по-големия си брат. "Линкълн...ъм... умивалника."

Двамата си размениха братска прегръдка, поклащайки се наляво-надясно, докато се потупваха по гърбовете.

Сара се засмя и въздъхна отегчено, след което отправи погледа си към двора. "Изглежда Ел Джей се е забавлявал," отбеляза тя, съзерцавайки празните кутии и бутилки бира, картонени чинии и салфетки, небрежно разпиляни насред тревата. За плстмасовата маса на двора бяха завързани три балона, върху които се поклащаха по една от буквите ЧРД.

"Той тръгна с приятелите си," каза Линкълн, усмивката му се превърна в комично намръщване, когато хвана рамото на брат си за опора. "Мисля, че отидоха за... пай?"

"Пай?", повтори Майкъл, изкушен. "Знаеш ли какво? Мисля, че трябва да хапнем пай."

"Аз пък мисля, че достатъчно засрамихте Ел Джей за тази вечер," напомни им Сара и се наведе, за да събере смачканите пластмасови чаши. С ъгъла на окото си, тя долови Майкъл, който отново се накланяше на една страна и бързо се изправи, за да го подпре. "Май е по-добре да те отведем до леглото."

След думите й, Линкълн се прокашля и сръга Майкъл в ребрата. "Аз мисля, че това е намек за мен да се махам."

Сара го хвана за ръката, преди да успее да направи още една крачка. "Можеш да спиш тук тази нощ. Няма начин да те пусна да шофираш - дори да ходиш - в твоето състояние. Хайде, ще спиш на дивана."

Тя завлачи Линкълн напред, който се препъваше в собствените си крака. Въздишайки леко, тя го хвана през кръста със свободната си ръка и започна да води двамата братя обратно до къщата.

Докато тримата се олюляваха по пътя, Линкълн започна да пее някаква песен - тананикането му беше толкова несвързано, че Сара не разпозна мелодията, която пронизваше иначе спокойния квартал. Изведнъж Линкълн взе необичайно по-висок тон, гласните му струни не издържаха и той прозвуча като тринадесет годишен младеж, навлизащ в пубертета, след което избухна в смях.

Сара хвана Майкъл за китката и погледна часовника му - минаваше два часа, и ако преди това съседите не ги мразеха заради оглушителната музика от рождения ден на Ел Джей, сега те вече със сигурност ще ги намразят. Тя се опита да избута мъжете напред, за да влязат най-накрая в къщата, но те дори още повече забавиха крачката.

Вече възстановил злополучния си глас, Линкълн продължи да пее и да размахва бирата си във въздуха като диригентска палка. "Давай, Сара!", извика той, предлагайки й бутилката за микрофон.

Тя отблъсна ръката му и се разсмя от сърце, когато и Майкъл се включи в олелията - това беше първият път, в който Сара го беше чувала да пее изобщо - и двамата братя продължиха с шумното си изпълнение, докато триото изкачваше стълбите към къщата.

----

Пет минути по-късно, след като Линкълн беше благополучно зарязан на дивана с една завивка, Майкъл и Сара се отправиха към собствената си спалня.

"Винаги съм те харесвал с червена коса," изфъфли отново Майкъл и запленено засука кичур коса между пръстите си. Лицето му беше близо до нея, а дъхът му беше толкова силно алкохолен, че Сара сбръчка нос пренебрежително. Той изправи глава, оглеждайки я с ленива усмивка. "Толкова си красива."

Сара внимателно го отведе до леглото и седна на единия край, деликатно отмести ръката му от косата си. С палава усмивка, той се наведе и целуна ъгълчето на устата й, преди да се отдръпне и да продължи да се усмихва с наслада.

"Ами благодаря", засмя се Сара, стана от леглото и се загледа в тъмните петна по дрехите си, но беше твърде изтощена, за да търси пижама, затова реши, че просто ще се съблече и ще спи по бельо. Майкъл я гледаше с нефокусиран поглед, докато тя събличаше черната си блуза, за да се разкрие тъмно синия сутиен под нея.

"О," въздъхна Майкъл и се усмихна закачливо, докато я гледаше как събува дънките си. "Разбирам какво си намислила."

"Чак сега ли?", каза Сара разсеяно и остави дрехите си на най-близкото кресло.

"Решила си да се възползваш от мен, нали?", измънка Майкъл, клепачите му натежаваха, а зениците му бяха разширени от алкохола, примесен с чувството на желание. "Сара Танкреди ще се възползва от мен и от нетрезвото ми състояние тази вечер."

"Почти съм убедена, че това е против закона, Майкъл," каза Сара, изненадана, че е способен да изговори всички тези думи в това замаяно състояние.

Той премигна слисано и на лицето му се появи смахната усмивка. "Толкова си умна," каза той, преди да се сгромоляса обратно на леглото.

Поклащайки глава и опитвайки се да прикрие усмивката си, Сара влезе в банята, за да измие зъбите си като остави вратата широко отворена, за да държи Майкъл под око. Тя го гледаше, докато той се обърна по корем, безсрамно се просна върху чаршафите и заби глава във възглавницата.

Сара продължи с миенето на зъбите още няколко минути, след което започна да се чуди дали Майкъл е заспал или направо е загубил съзнание. Тя бързо наплиска лицето си със студена вода и се върна в спалнята.

"Жив ли си?", пошегува се тя и седна на леглото до него. Той й отговори със сънливо мънкане, докато тя го галеше нежно по главата.

"Жисеза мен", изфъфли несвързано Майкъл във възглавницата си, думите му веднага изчезнаха в меката материя, която поддържаше главата му.

"Какво каза?" попита Сара, усмивката й стана още по-широка, когато чу силен трясък вън от стаята, последван от няколко доста нецензурни думи от пресипналия глас на Линкълн.

Очевидно глух за залополучието на брат си, Майкъл издаде няколко преувеличени и ненужни охкания, докато се опитваше да се обърне отново по гръб. След минута усилия, той най-накрая успя и се просна по гръб с изморителна въздишка, след което се разпростя върху почти цялото легло, задъхвайки се от непосилното усилие.

Сара весело гледаше пиянските му гримаси и след минути, той успя да си поеме въздух и да промълви:

"Омъжи се за мен", измърмори най-накрая Майкъл, фъфленето му беше толкова неразбираемо, че думите се бяха сляли. Но въпреки мудния му и сънлив тон, стомахът на Сара се сви от това неочаквано предложение.

"Извинявай?"

"Омъжи се за мен," повтори Майкъл, преди учтиво да добави, "моля те?"

Тя го погледна - той все така лежеше безжизнено на леглото в опиянения си унес, очите му бяха затворени - и въпреки сериозната тема на разговор, Сара не се сдържа и избухна в смях.

"Това щеше да е много по-романтично, ако беше трезвен," призна Сара, опитвайки се да не се разсмее и да запази самообладание, докато Майкъл сънливо изрита чаршафите чак до другия край на леглото.

"Не, не, не, не...", възрази той. "Говоря сериозно Сара. Обичам те, наистина."

"И аз те обичам."

"Аз те обичам повече," започна по детски да оспорва той, след което спря, за да преглътне още една доза повръщано. "Искам... искам да се оженя за теб, " каза той, като се надигна и се подпря на лакти, очите му все още бяха затворени. "Искам да отида в Баха с теб - помниш ли когато ти разказвах за Баха? След това ще ти направя хамак. И можем да пием бира по 50 цента и..."

"С махмурлука, който ще имаш утре сутринта, не мисля, че ще искаш друга бира до края на живота си", засмя се Сара.

Майкъл я погледна с леко объркано изражение, след което продължи: "И искам да имам дете от теб... или, или дори няколко деца, може би? Няма да възразя, наистина. Ние... мисля, че трябва да си направим деца," той направи пауза, на лицето му се появи глуповата усмивка. "Може би трябва да започнем още сега?"

"Ама че си пиян!"

"Това... 'не' ли означава?", попита Майкъл унил, докато Сара отново се заливаше от смях. Той я погледна с разноглед поглед. "Значи не искаш да се оженим? Това е защото не мога да ти направя хамак, нали?"

Сара пое ръката му в своята, отчаяно опитвайки се да контролира смеха си и погледна обезсърченото лице на Майкъл. "Виж, " започна тя, като нежно галеше ръката му. "Ако ти обещаеш, че ще ме попиташ отново, когато изтрезнееш, аз обещавам, че ще кажа 'да'."

Майкъл я погледна, доколкото това беше възможно. "Дадено," заяви той и се наведе към нея, за да я целуне по бузата. Усмихна се, след което се просна обратно на леглото като зае почти цялата му площ. "Сега, аз ще... ще си затворя очите за минута," каза той безпомощно. "Но... ти се възползвай от мен. Наистина, настоявам."